Книгата "GHIBLI. Дневник на моите африкански небеса между 1940 и 1943", основана на мемоарите на Уилям Дузи, сержант-пилот от Ромъния, е истински свидетел на един от най-тежките моменти в историята на Втората световна война. Тя излиза в поредицата "Сидера" и е подготвена от внучката на Дузи, Роберта Рита Коломбо, с редакторска работа на журналиста и историк Андреа Джанаси.

Тази книга предлага поглед отвъд сухите исторически факти, като поставя акцент върху личния опит на един обикновен човек, изпълняващ дълга си по време на глобален конфликт. Изданията в "Сидера" имат за цел да предложат нова перспектива върху културното разнообразие и правото, като изследват съвременни проблеми чрез лични истории.

Дневникът на Уилям Дузи, който не е бил публикуван до момента, е ценен исторически документ, разказващ за неговите преживявания в Северна Африка. Съставен в периода 1940-1943 г., този дневник не се опитва да придаде романтичен вид на ужасите на войната. Напротив, той предлага искрен и откровен разказ, изпълнен с емоции, които не са били редактирани или променяни, а единствено обогатени с контекстуални бележки и кратки реконструкции на липсващи части.

През страниците на книгата читателят става свидетел на света, който Дузи и неговите съратници преживяват – света на войната, който изправя войниците пред жестокостите на насилието, хаоса и разочарованието. Дузи описва не само патриотизма и ентусиазма на младите, но и разочарованието от неорганизираността на командването. За разлика от военните хроники, в които обикновено героизмът се поставя в центъра, дневникът на Дузи разказва за ежедневните трудности и емоциите на обикновените хора, изпълняващи военния си дълг.

Сред инцидентите, които споделя, са както моменти на кавалерски жестове от страна на враговете, така и моменти на чисто човешко страдание – недостиг на храна, страх от атаките, и, разбира се, разочарованието от отстъплението на италианските войски. В допълнение, Дузи споделя и част от личните си фотографии, направени по време на конфликта. Черно-белите изображения, които илюстрират неговия разказ, показват не само терените, на които той лети, но и емоциите на хората около него – тези млади мъже, които се оказват въвлечени в ужасите на войната.

Дневникът на Уилям Дузи не е само разказ за един човек, а и за поколенията италианци, които, призовани на война, изпълняват дълга си в един конфликт, който води до катастрофални последствия, но също така и до възраждането на страната. Книгата "GHIBLI" е не само лично свидетелство за един пилот, но и за цяла епоха, преминала през изпитанията на Втората световна война и последвалото възстановяване.

Тази книга е ценен дар за бъдещите поколения – не само като историческа хроника, но и като човешки разказ, който напомня, че войната, носи със себе си вечни човешки емоции и изпитания.